Себе си, другите или светът - къде е твоят център?
Личните знаци (Овен, Телец, Близнаци, Рак) могат да изглеждат егоистични за другите.
Към тях може често да се отправят изказвания като:
„Само себе си и своя интерес ли гледаш?"
„Можеш ли да изслушваш и водиш разговор, който е насочен към друг човек?"
„Не мога вечно да се съобразявам с твоите нужди и настроения"
„Не може ли да направиш компромис?"
Те от своя страна наистина са потопени в себе си - лични желания (Овен), лични ресурси (Телец), лични чувства (Рак), лични мисли (Близнаци). Тези архетипи обаче не са създадени за взаимодействие, а за изграждане на Аз-а и на цялостното индивидуално поле, което после да е изходна точка за всеки друг контакт.
За това са изцяло фокусирани пьрво да разберат кои са те самите и да оформят реалността около себе си, да гравитират около собственото си ясно разграничено вьтрешно ядро, а тепърва после да формират осъзнаване за социум, който обаче да бъде осмислен през собствения им център.
„Социалните" знаци (Льв, Дева, Везни, Скорпион) могат да изглеждат зависими и погълнати от взаимоотношенията си. Към тях може често да се отправят изказвания като:
„Какво те интересува как изглеждаш в очите на хората, свали я тази маска"
„Не може да поправиш всичко и да помогнеш на всеки, гледай себе си"
„Само от него/нея/другите ли си обсебен!?"
„Толкова ли те е страх да си сам или отхвърлен?"
Те от своя страна наистина са потопени в „отъркването" с другите - семейни или публични роли (Льв), изпълняване на функции и помощ (Дева), връзки между хората (Везни), споделени ресурси (Скорпион). Тези архетипи не са създадени за изолирано съществуване, а
за вплитане в мрежа от връзки, роли и взаимни отражения, през които се изгражда идентичността им. За тях „Аз-ът" не е нещо, което се дефинира втрешно, а нещо, което се оформя чрез контакт с другите - чрез реакциите, очакванията и динамиките на средата. При тях индивидуалността не е изходна/статична позиция, а резултат от участието им в общото поле.
Колективните знаци (Стрелец, Козирог, Водолей, Риби) могат да изглеждат „изхвърчали" и дистанцирани. Към тях
може често да се отправят изказвания като:
„Спри да хврчиш в облаците и слез на земята, в реалността"
„Ти мислиш, че ще оправиш света ли? Това, което си представяш е утопия"
„Влез в бита и личния живот, не всичко има „велик" смисъл, не му мисли толкова"
„Спри с това философстване, просто живей"
Те от своя страна наистина са потопени в света, дори не съвсем точно в нашия - универсални истини и смисьл (Стрелец), обществени въпроси и резултати (Козирог), идеи и хуманитарни иновации (Водолей), невидимо и душевно (Риби).
Реалността за тях не е това, което е „тук и сега", тя е нещо дълбоко отвъд него, тя е онова, което остава много след нас, онова, което носи екзистенциален смисъл. Затова често изглеждат откъснати от конкретиката и насочени към един абстрактен и по-голям мащаб, където отделният живот е най-малката единица, част от „играта", от по-голямо движение, а не крайна точка или цел сам по себе си.
Това не го пиша с цел разделение на ,,егоистични/алтруистични" или ,,по-добри/ по-лоши'', а напротив - да се види как и трите точки на внимание, и трите подхода, са нужни едновременно - и от единия започва другият, те са неимоверно свързани. Всеки от нас носи вътрешното си предразположение и най-вероятно все залита в едната посока - факт, аз самата сьщо не мога да избягам от своето (в противен случай това пространство нямаше да съществува). Проблем обаче се получава, когато се фиксираме само в един режим и започнем да го превръщаме в цялата ни реалност (да сме само в себе си и вътрешните си желания, да сме само в другите губещи се в отношенията, или да хвърчим само в света). Тогава съществува риск да изключим останалото, а истината се ражда именно в пресечната точка на движението между нас, другите, външния свят, фрактално въртящи се вечно. Ние сме навсякъде в света, той е навсякъде в нас, ние сме във всяко отражение, обратното също.